Жанрът на коментара не е най-подходящият, за да получат нападките на Цариста достоен отговор. Затова ще си позволя едно по-пространно изложение.
Искам да подчертая, че ми отне време да намеря такъв отговор, който не би обидил Цариста, но и би обяснил поне донякъде учителската позиция.
И понеже "Времето е в нас и ние сме във времето", което понякога води до натрупване на негативни емоции, ще си позволя да цитирам Херодот,  чиито слова са придобили стойността на изпитаната мъдрост.
И така, драги Царисте, ето откъс от съчинението на историка Херодот, който разказва за други драматични събития:
"На тези думи Гелон, виждайки колко враждебни били думите на Сюагрос, казал последната си дума:"Чужденецо от Спарта, обидите, прониквайки в човека, обикновено разпалват гнева му; но макар и да изрече обидни думи в твоята реч, ти няма да ме накараш и аз да се държа непристойно. И щом толкова държите на водачеството, естествено е аз да държа още повече - предвождам войска и кораби  много повече на брой от вас."
Ще си позволя и кратък коментар.
Ако ставаше дума само за мен  самата, аз не бих отговорила на Цариста Но този вестник се чете и от много мои ученици. И именно пред тях се чувствам длъжна да се защитя като техен учител. Защото ние сме водачи на вашите деца в буйния океан на живота и искаме да ги научим да отстояват правото си останалите хора да уважават техния труд.
А що се отнася до Цариста и неговите зловонни нападки... Със съжаление трябва да призная, че за учителите той е една загубена кауза! И все пак, дали нещо не може да се направи за този човек?
Надеждата на учителя умира последна!