|
..." Сред политически ангажираните българи най-много са разочарованите симпатизанти на СДС и на НДСВ, следвани от тези на БСП и на ДСБ. Като цяло общественото доверие към ГЕРБ на национално ниво нараства"..
Колко ли мозък трябва да има в главата на едно момченце та да измисли заглавието на тази статия.
ГЕРБ 24%
БСП 22%
ДПС 8%
АТАКА 7%
.............
.............
ОБЩЕСТВО ЗА НЕЗНАМ КВО СИ 0%
КОГАТА ЦИФРИТЕ ГОВОРЯТ И НОВИНИТЕ МЪЛЧАТ
Духът на U2 е жив. А ето и цялата истина:
Обществените представи за предстоящите местни избори
Нараства общественото доверие към политическа партия ГЕРБ на национално ниво, но също така расте и увереността, че БСП сега работи много сериозно на регионално равнище, за да компенсира представянето си на евровота. Затова съществува и обществено очакване, че ГЕРБ и БСП ще се представят по-добре от останалите партии на предстоящите местни избори.
На национално ниво електоралното влияние на ГЕРБ е с два пункта по-високо от това на БСП (24%:22%). В сравнение с края на лятото, тенденцията е БСП да връща своите избиратели. Досега социалистите си връщат 5% от избирателите. Сравнително близки са дяловете на следващите две политически сили – ДПС(8%) и Атака(7%). СДС получава 3% електорална подкрепа, а НДСВ и ДСБ - по 2%.
Всеки четвърти българин заявява, че в навечерието на местните избори се чувства разочарован от политическата партия, на която симпатизира. Най-изразително е разочарованието на възрастните хора, на образованите респонденти, на жителите на столицата и на бедните избиратели. Сред политически ангажираните българи най-много са разочарованите симпатизанти на СДС и на НДСВ, следвани от тези на БСП и на ДСБ. Макар и нова формация, ГЕРБ също поражда разочарование сред една седма от избирателите си. Най-малко разочаровани от собствената им партия има сред избирателите на Атака.
Три фактора обуславят спецификата на електоралните нагласи за местните избори: 1) мажоритарния избор за кмет, съчетан с пропорционалния избор за листа за общински съветници; 2) местни коалиции, които съществено се различават от представата за партийните взаимоотношения на национално ниво и 3) изключителното многообразие от участници, включително и независими кандидати, и местни формации с регионално влияние. Всичко това води до ръст на конформистките нагласи сред избирателите – 15% от хората твърдят, че биха променили вота си в последния момент, за да подкрепят евентуалния победител. В същото време е сигурно, че по-малко копромиси ще се правят по отношение на листите, отколкото при избора за кмет на общината.
НЦИОМ 05.10.2007г.
|