Берковица и Петроханският проход имат важно стратегическо значение както за турците, така и за руската армия в освободителната война.
След освобождението на Враца на 28 октомври 1877 г. ст.ст., русите изготвят следния план за завземане на Берковица, Клисура (Бързия) и Прохода:
• 1. Установяване контрол над селата Кутловица и Боровци за прекъсване съобщенията между Берковица и Лом - Видин.
• 2. Разузнаване и атакуване на турските части за разкриване на огневата мощ по направленията:
• а/ Враца - Хаджилар (с. Черкаски), Слатина, Селями Чифлик (Ягодово), Клисура (Бързия) - гр. Берковица
• б/ Враца, Криводол, Гушанци (Замфирово), Балювица, Песочница - Берковица
• в/ Ракево, Липен, Стубел, Бойчиновци, Кутловица (Монтана) -Берковица.
Изпълнението на този план започва на 3 ноември и трае до 4 декември, когато Берковица е освободена. Цял месец русите организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града.
Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица - с. Боровци, и тържествено влиза в Берковица....
Преживяхме действително радостни дни с гостите - "братушки". – споделя в спомените си Антим Крунев.
Нощно време патрулираха граждани доброволци, заедно с руснаците. А по-късно сформираха 1-вото гимнастическо дружество с българчета.
През това време капитан Савойски организира службите в града, като създаде: околийско управление, окр. съд, финансово управление и др., като за чиновници взеха по-събудените и интелигентни граждани, като на първо място застанаха учителите.
След още 15 денонощия сражения с турците в планината, последните започват отстъпление към София.