Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за тома съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер

трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите /починал близък или роднина/. През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Гадаене

На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите - всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.

Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи - по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата - горещини.

След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Коледарчета

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава те разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата (станеник). Обикновено в групите от коледари се избират момчета, които да играя ролята на старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си.

След полунощ на Бъдни вечер започва и самото коледуване. Младежите, облечени в народни носии, коледуват, т.е. посещават домовете на близки, роднини, съседи, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук идва и името им - коледари.

Времето за коледуване е от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Те пеят коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие от плодове, радост и щастливи дни. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, а после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Не е добре, ако две групи коледари се срещат - това означава, че през лятото ще вали град или нещо лошо ще се случи. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите. Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.