На 1 януари е Василовден, Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. реди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите. На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си ”Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт. На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa